Руслан и Людмила е стихотворение от 1820 г., написано от Александър Пушкин, считан за един от големите писатели на руската литература на всички времена. Стихотворението е написано сякаш е приказка с епични нюанси и е съставено от шест песни и епилог.
Историята пресъздава отвличането на Людмила, дъщерята на принца Владимир от Киевв ръцете на мощен черен магьосник и пътуването на рицаря Руслан, за да я спаси.
Пушкин започва да пише стихотворението през 1817 г., докато присъства на Царско село императорски лицей. Той е бил вдъхновен от различни традиционни разкази, които е чувал през детството си, и е имал известни проблеми с публикуването на стихотворението, тъй като, когато първоначално е излязло през 1820 г., той е бил в изгнание в южната част на страната поради изразяването на политически идеи, като например одата Либертад.
През 1828 г. е публикувана ретуширана версия на текста, която е най-популярна. Значението на Руслан и Людмила в Русия породи важни произведения като едноименната опера на Михаил Глинка (1842), филм, продуциран от Съветския съюз през 1972 г., и филм, базиран на операта на Глинка, за да назовем само няколко примера.